Говоря му, а той гледа към мене, но през мене. Докато отпиваше от чашата си бира, аз извъртях леко глава, за да видя какво беше приковало погледа му. Както винаги, търсете жената! На бара стоеше една на неопределена възраст, но определено имаше сексапил в излишък. Разбъркваше бавно сметаната в чашата с капучино, а след малко още по-бавно облиза лъжичката. Моят стар приятел по чашка, беше пресушил неговата чаша и разбра, че имаме една посока на гледане- напред към бара. Посоката на мислите ни обаче беше различна- аз си мислех, дали да викнем още една бира, а той си мислеше, защо не е на мястото на лъжичката в ръцете на мадамата. Знаем се с него от години, затова го подкачих:
- Дърпа те като магнит мацето на бара, а?
- А, какво толкова, маце като маце. Е, има магнетично излъчване, но нищо особено.
- То особеното после идва, нали знаеш, като дръпне магнитът желязото... и стане спойката, ха-ха!
- Ти пък, железният взел да корозира вече, не е каквото беше... Сега само плакна очите и това е.
- И какво искаш да кажеш, че ако ти се отвори парашутът с тази мадама, няма да полетиш към нея, а? Я, не ме занасяй, да не съм твойта! - намигнах му съучастнически.
- Е, ако тя си иска, това е вече друго, но не поглежда насам, а и да погледне, кой знае... Такава напраскана мадама, не вярвам да няма кой да я чука. - въздъхна.
- За питане пари не вземат, върви до бара за по още една бира и я покани при нас или й предложи там някакво питие. Може да е свободна и да ти върже. - говоря като изтънчен познавач, направо секс гуру.
Той стана от канапето, пообтегна се и с наперена походка запристъпи към бара. Гледах любопитно развоя на събитията. Поръча по една бира на бармана и се облегна на плота, с лице обърнато към мацката. Тя извади дълга цигара от кутията  и я поднесе към сочните си начервени устни. Направо класика! Оставаше и моят другар да и поднесе огънче. Така и стана. Той взе запалката от бармана и поднесе огънче към цигарата й.
- Благодаря! - усмихна се леко тя.
- Моля! За мен е удоволствие! Имате много магнетично излъчване, знаете ли? Не мога да отлепя очите си от вас, а моят приятел на масата каза, че било нормално, защото съм бил железен, затова! - опита се да завърже разговор, като се смееше.
Тя спря да се усмихва и го изгледа от главата до петите. Направо го скенира, мен ако питате, като куфар на летище.
- Значи магнетична съм била, а? - каза леко сопнато- То затова ли дърпам все тенекии към мене, дрънчат та се не трае, а на приказки са големите чукачи. Да бях привлякла някой благороден метал!
- Е, никога не е късно и за това, ако те задоволява среброто в косите ми, заповядай на нашата маса! - подхвърли й развеселен.
Тогава тя се засмя вече шумно, видимо в добро настроение:
- Дето има една приказка за идеалният мъж, че трябва да има сребро в косите, злато в джоба и желязо в гащите. Остава и злато да имаш, значи си идеалният! - ха-ха.
- Имам у нас, не в джоба.
- Да бе, още малко и ще ти повярвам. Сега остава и да ме черпиш едно питие, и да ме подкараш към вас, кой те знае какъв си, и що си?!
- Е не ме ли виждаш какъв съм, а що съм, може да разбереш ако се опознаем. И наистина имам злато у нас, то ми амортизира желязото в гащите, жена ми се казва Злата!
- Така лии?! Като си имаш жена, какво си тръгнал да се занасяш с мене?
- Общителен съм, затова. Обичам да контактувам с хората, не се сърди, съвсем приятелски те поканих на нашата маса.
- Не се сърдя, но след малко ще дойде моят мъж да ме вземе. Минах след работа тук да изпия нещо ободряващо, че ще ме води на кино.
- Културен живот, а? Хубаво! Беше ми приятно да си побъбрим.Ти сигурно няма да повярваш, но ето виж ми личната карта- Желязко се казвам.
Тогава тя, ухилена до ушите вече, извади от портмонето си нейната и му я навря в очите.
- А аз съм Магда, почти като магнит, на галено ми викат Маги, което е по-близко до магия. А, ето го моят отсреща на паркинга, идва насам.- каза и го погледна подканващо, за да я остави сама.
Моят приятел дойде към нашата маса и седна на мястото си. Аз гледах към входа, да видя мъжът на въпросната Маги.
Беше ми интересно да разбера какъв метал е привлякла за цял живот.
- Хайде, ставай! - каза й от вратата един едър, с дебел врат, мъж.
Магда стана, без да си е допила капучиното и загаси наполовина изпушената цигара. Обърна се към нас и се усмихна леко, като повдигна рамене и направи гримаса, която казваше: "Няма начин!"
- Видя ли мъжът и на тая? - моят железен приятел попита, като щеше да се задави с бира от възмущение- Егати дървото, дето е взела! Как пък все ги намират такива жени като нея едни...
- Взела е, който я е искал. Да си я взел ти, не се оправдавай, че не си я срещнал преди "дървото". Що не я настигнеш да я вземеш, а? - казах му леко ядосан, защото знам колко "магнита" досега е размагнитил, дори преди да се ожени, когато беше свободен.
Той се направи на глух за последните ми думи и поднесе чашата си към моята. Чукна я леко:
- Какво му трябва на човек, а! Хубава бира и приятел да се чукне с него, с чашата му де, ха-ха-ха! Хайде да пием по още една и да тръгваме, че мойта у нас ще ми даде едни магнити... магнитна буря ще се вихри, ей! - вадеше пари от джоба си.